Църквата Света София
Историята на Сердика е тясно свързана с храма „Света София“, посветен на Божията премъдрост. Това е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици (част от останките на построената през II век арена са в непосредствена близост, под сегашния "Хотел Арена" и "Гьоте институт") и сред източния езически и християнски некропол на Сердика. Вероятно е предназначена да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар). Построяването на тази, а не е изключено и на следващата, църква на това място едва ли е станало без одобрението и подкрепата на император Константин I Велики, който често е резидирал в града.
![]()
Боянска църква 
Паметник, включен през 1979 г. в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО под № 42.
АРХИТЕКТУРА: Х-ХІ в., ХІІІ в. и ХІХ в.
СТЕНОПИСИ: ХІ-ХІІ в., 1259 г., ХІV в., ХVІ-ХVІІ в. и 1882 г.
В подножието на Витоша, в софийския квартал Бояна се намира Боянската църква. Тя е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.
![]()
Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ 
Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православна църква в София, която e катедрален храм на българския патриарх.
Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща във втората по големина църква на Балканския полуостров след храм „Свети Сава Сръбски“. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.
![]()
Народен театър „Иван Вазов“
Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението.
Народният театър е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър.
От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и след 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“.
Сградата е изградена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Сградата му е завършена в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г.
| Промяна: 9/6/10 4:30 AM Local Time | |
![]() |
13° Усеща се като: 13°C |
| Изгрев : | 6:57 AM |
| Залез : | 7:53 PM |
| Видимост : | 4.7 km |
| Налягане : | 1017.9 mm |
| Вятър : | WNW 6 km/h |
